Персоналният компютър пази всякаква важна информация за самия себе в памет с батерийно захранване освен това на енергонезависима памет е записана неговата базова входно-изходна система. Тази система се зарежда веднага след като се стартира компютърът. След това чете първите сектори на твърдия диск, зарежда някаква операционна система, която представлява интерфейс между потребителят и хардуера. Тук идва моментът да спомена, че хардуерът може да е годен за автоматизирано управление на космически кораб, но докато няма програми/приложения, този хардуер остава неизползван. Може би се досещате, че програмите са тези нещица, които използват ресурсите на компютъра. След като се зареди операционната система - а тя се зарежда в малка част от оперативната памет, компютърът е готов да прави каквото потребителят му укаже. В общи линии процесът е следният:

1. мониторът показва, че системата е заредена и компютърът изчаква инструкции от потребителя;
2. потребителят използва входящите устройства - мишка/клавиатура, за да зареди някоя игра например;
3. програмата, която се грижи за стартирането на играта зарежда графики, звуци и всичко необходимо в оперативната памет на компютъра;
4. след това започва да подава инструкции към процесора, който разпределя задачите по различните компоненти на системата;
5. на монитора започва например въведението на играта;
6. в този момент към звуковата карта се подава информация за музиката, която трябва да започне в този момент;
7. в същото време се очаква и реакция от потребителя - прескачане на въведението, започване на играта и т.н.;
8. когато потребителят реши да излезе от играта, програмата която я управлява изчиства оперативната памет и спира целия процес;
9. компютърът отново преминава в режим на изчакване на инструкции от потребителя.